Както е видно от снимките по-долу, щандът на България на туристическата борса в Утрехт, Холандия е странно празен. Снимката е направена в 17 часа, а българските изложители явно са решили, че работният ден е приключил и са пуснали кепенците. Забележете по околните щандове каква навалица е, може пък нашите хора да са забравили да си преместят часовниците с час назад…

Туристическа борса в Утрехт

Питам се кое е по-лесно и по-приятно – да работиш за марка, която всички обожават (passion brand) или за такава, която потребителите недолюбват…  Да бъдеш служител на Coca-Cola или на ЧЕЗ Електро да речем? Днес сутринта гледах по телевизията Ясен Гуев в ролята му на ПР на ЧЕЗ Електро. Бяха го поканили по повод спирането на тока в село Студена, което явно се е превърнало в дискотека благодарение на монополиста ЧЕЗ, който спира тока през час без предупреждение. На хората им гърмят компютрите, телевизорите, въобще забавляват се един вид. А ПР-ът на компанията обяснява нещо за общите условия, за договорите, за Втората световна война… Но все пак каквото и да обяснява, гледам и си мисля, имиджът на ЧЕЗ по-надолу няма накъде да отиде, та той отдавна е стигнал дъното. И докато първата ми мисъл беше: „Ей не му е лесно“, постепенно осъзнах, че той знае, че няма начин да стане по-зле, само би могъл евентуално да събуди нечия симпатия с изказа си или визията. Просто няма грешен ход.

Всъщност, осъзнах, че е много по-лесно да работиш за компания с негативен имидж (колкото и невероятно да изглежда това на пръв поглед), след като същия ден видях закачено на една врата ето това послание, написано с разкривен детски почерк:

 

„И чакам Coca-Cola за наградата“.

Представете си само каква отговорност е това! Да работиш за марка, която не трябва да допуска никакво разочарование, никакви грешки, защото там някъде някой я обожава. Направо си е страшничко да ви кажа. А на ПР-а на ЧЕЗ му е направо широко около врата…