Открих топлата вода. Всички ние сме различни и това е хубаво или поне така е на пръв поглед. Един колега днес на обяд четеше „Дневник“ и попадна на някаква статия за блогърите и възкликна спонатнно: „Абе, кви са тия блогъри?“, а аз му казах: „Ами ето аз например съм блогър и довечера ще седна да напиша в блога си за теб“. Той ме погледна с ти-не-си-добре-поглед и се съсредоточи върху салатата. Не ме разбра за блогването, иначе е симпатяга.
Онзи ден установих, че никой от колегите ми в стаята не се сеща за песента на Beatles „Lucy in the sky with diamonds“ и това малко ме учуди като се има предвид, че средната възраст е около моята. Колегите ми са приятни млади хора, но не знам защо понякога някакъв много дребен факт може да вкара някой нищо неподозиращ човечец в някакъв смотан стереотип. Стереотипите помагат за формирането на цялостна представа за нещата, за създаването на модели, стереотипите са това на което се базират маркетинга и рекламите. Тоест, стереотипите са нещо гадно, матричка, в която сами влизаме и после няма излизане.
Разсъждавам си аз тука надълго и нашироко философски върху нещата и това колко е тъпо да вкарваме хората в някакви стереотипи само защото не отговарят на нашите представи за това или онова, но не мога да спра да го правя на практика. Обаче и стереотипите се променят когато човек научава повече факти за околните… Примерче:
1. Да слушаш чалга макар и само в кръчмите е селско и долнопробно. Влизаш в графа: „селянин“.
2. „Селянин“ си, но пък даряваш редовно средства за благородни каузи от изтънелия си бюджет. Влизаш в графа „Простоват човечец, но с изключително добро сърце“.
3. „Простоват човечец, но с изключително добро сърце“ си, който внезапно позабогатява и придобива млада и много руса любовница. Превръщаш се в „Силният на деня с нечистия бизнес, който се опитва да изчисти името си като дарява пари за благородни каузи“.
4. „Силният на деня с нечистия бизнес, който се опитва да изчисти името си като дарява пари за благородни каузи“ внезапно се разболява тежко и се превръща в „Горкият, всичко с пари може да се купи, но здраве – не…“
… и така нататък, но всъщност най-популярните стереотипи са не повече от двайсетина. Кофти работа, що народ сме, а се вкарваме в някакви модели, които ни правят еднакви. И даваме поле за изява на писатели, футуролози, маркетолози, психолози, рекламисти, блогъри да бълват съждения и творчество… вместо да идат нещо по-полезно да свършат:)
