Aло, Копривщица, добре ли сте?

Може би знаете, но на 6ти, 7ми и 8ми август в Копривщица ще се проведе 10ти Национален събор на народното творчество. Съборът се провежда веднъж на 5 години и е атрактивно събитие, привличащо много чуждестранни и български туристи. На поляните около града се изграждат естради, има надпявания, танцувални и певчески състави мерят сили, въздухът се изпълва с музика и въобще събитието е доста колоритно. Дотук добре.

Аз като един истински фен на колорита и автентичните лица естествено се поблазних от идеята да тръгна с фотоапарата, да послушам музика, да поснимам и да се потопя в атмосферата на това събитие. Каква беше изненадата ми обаче, когато установих, че Община Копривщица ще събира такса от 50 лв. на ден за заснемане с любителски фотоапарат. Моля???? Да, добре прочетохте – срещу 50 лв. ще ви лепнат едно стикерче на апаратчето и ще си снимате на воля. Разбрах веднага тънката мисъл преминала в нечия умна глава и стратегията “ден година храни”, но все още не мога да проумея това безумие.

Ето и сайта на Копривщица, където в информационната брошура можете да намерите тази информация:

http://koprivshtitsa-bg.com/

Господа общинари, срам за вашите предци са вашето тесногръдие и дребна печалбарщина! Може да са ви нужни средства, но не това е начина. Нали утре всички хора, които са снимали на събора ще качат снимките в нета и след 5 години ще дойдат още повече хора на това мероприятие. Нарича се social media marketing, нещо, за което нормалните фирми/градове/институции дават пари. А вие искате да някой да ви плати, за да ви направи реклама. Е, отсега ви казвам, че няма да ви се получи. Освен някой заблуден японец, не виждам кой нормален човек ще ви даде 50 лв. за да получи правото да снима. Да не говорим, че ми се струва, че нямате никакво право да събирате такси извън определените от Закона местни данъци и такси.

За сватбената фотография

Отдавна се каня да седна и да пиша за сватбената фотография с любов, щипка хумор и на чаша кафе. Може би знаете, а може би не, но често в летния сезон снимам сватби и се зареждам с положителна енергия съботно-неделно. Българските сватби са един доста традиционен феномент, много устойчив на всякакви моди и течения. С изключение на нововъведения като изнесена церемония и по-нестандартни рокли, нещата се повтарят малко или много.  Дали заради парите или заради някак по-консервативните ни нрави, но опре ли се до сватбата,  често прибягваме до по-сигурния и шаблонен вариант отколкото да рискуваме с нещо по-нетрадиционно.

Аз доста щъкам по чуждите сватбени блогове, като първият, който ще представя на вашето внимание е www.greenweddingshoes.com. Блогът е пълен с интересни идеи – за подаръци, сватбени покани, декорация и най-вече за вдъхновяващи локации, където човек може да направи сватбата си.  Прави ми впечатление, че много от сватбите, заснети и показани в блога са снимани на места, които изглеждат насред нищото – в хамбари, сред полето, в гората. Имайте предвид, че голяма част от тях попадат в категорията бюджетни сватби, т.е търсил се е максимален ефект за малко пари. Обърнете внимание на украсата – в повечето случаи се обръща изключително внимание на детайлите и отделните елементи са в абсолютна хармония – като започнеш от поканите и стигнеш до подаръците за гости. Вижте това например – http://greenweddingshoes.com/rustic-table-decor/ – имената на гостите и разпредлението им по масите са изписани върху стар прозорец, не е ли гениално? А струва само един стар прозорец и малко боя:)

И тук стигам и до фотографиите. Всеки иска да има най-добрите снимки от сватбата си, пълни с дух и креативност и светлина. Ако изберете тъмен ресторант с червени стени, това няма как да се получи. Затова, когато обикаляте ресторантите, мислете и за това освен за предлаганите менюта – има ли пространство или гостите ще са нагъчкани като сардели, има ли светлина и таван, който не захлупва помещението, цветовете в хармония ли са с цялостното усещане, което имате за сватбата си?

Отделете си време за снимки, ако искате да имате кадри на вас двамата без 19 човека във фона. Дори да не искате режисирана фото сесия (аз лично не съм им фен), направете си нережисирана такава, но с отделено време и мисъл за това къде и как ще се случи. София е град, който предлага добри възможности за сватбена фотография, колкото и невероятно да звучи това на първо четене. Качете се на трамвай, снимайте се в градска среда или пък в някое приятно заведение с винтидж декор. Vintage модата сериозно навлиза в сватбената сфера – вижте тази сесия, направена за годeж – http://greenweddingshoes.com/leanne-jacobs-dreamy-engagement-photos/ .

Повечето от снимките са контражурни, с ретро обработка и най-вече направени с много мисъл за детайлите. Често младоженците вплитат в тези сесии любими свои предмети от детството си или пък от ежедневието, предмети, които ги свързват по някакъв начин и които говорят за тях като двойка. Така снимките освен документална получават и една много сантиментална стойност.

Много много искам да дойде денят, в който тук, в България ще се правят такива сватби – с по-малко пари, но с отношение и внимание към детайлите, различни, разчупени, нетрадиционни.  Надявам се да съм ви вдъхновила и вас с този безкрайно любим мой блог и ви желая хубав съботен ден!

“Кукери”

2010_11, originally uploaded by photolinda.

Не разбирам защо кукерите все по-малко приличат на себе. Разбира се, има ги, но ме плаши тенденцията хората да се масскират на проститутки, и то от ромски произход – намазани, обрамчени с пайети и подрусващи телеса по централната улица на Перник. И все пак правех се, че не ги забелязвах и продължавах да търся със своя фотоапарат автентичните лица, истинските кукери.
Когато обаче погледът ми се спря на това розово създание, на възраст не повече от 3-4 години, ченето ми увисна. Що за идиот трябва да си, за да облечеш детето си така????