Никой елегантен дух не би се примирил с чаршафи с по-ниско качество от чаршафите на Дан Ривър

Реклама от 70-те. Още страхотни ретро реклами можете да откриете тук:  http://www.flickr.com/photos/wishbook/

 

Marketing Innovation Forum 3

Връщам се от MIF3 и бързам да споделя впечатления, докато не са отлетели безвъзвратно. Тази година форумът лично за мен бе леко разочарование. За съжаление нямаше фигура като вдъховителната Сахар Хашеми от миналата година, която да инспирира залата с личната си история  и това, като че ли, беше най-големият пропуск.  За мен този форум трябва да се нарича по-скоро Маркетинг Inspiration Форум, защото една от главните му задачи е може би да вдъхновява рекламните агенции и служителите от маркетинговите отдели на компанните за създаване на нови и разчупени рекламни и маркетингови концепции. Целогодишно работим по планове, следваме стратегиите на компаниите си, работим, така да се каже, по учебник. Затова, в този един ден от годината искаме някой, който така да ни увлече със своята презентация и история, че да преобърне отношението ни към рекламата, към продуктите, които продаваме и най-вече към потребителите, които често не разбираме достатъчно добре и определено подценяваме.

Пръв сред презентаторите бе Кевин Робъртс, Главен изпълнителен директор на Саачи и Саачи, автор на известната книга Lovemarks. Кевин е симпатичен за CEO:) и презентацията му бе на разбираем език. „80% от решенията се базират на емоциите и марките, които ще спечелят са тези, които могат да се приближат най-много до това, което хората чувстват“, каза Кевин, който наблегна на ролята на ирационалнoто и на изживяването, което потребителите предпочитат да купят вместо просто някакакъв продукт. Кевин говори за Мистерията, Чувствеността и Интимността (Mystery, Intimacy and Sensuality), като сърцевината на това, което представляват lovemarks.  Това, което те трябва да създават е безценна стойност, като го правят чрез проникновения относно потребителя и неговите нагласи, проникновения, базиращи се на непрекъснато наблюдение, а не на фокус групи и нагласени зададени въпроси. Всичко това е чудесно и сигурно много вярно, но това, което пропуснах като елемент в неговата презентация бе именно иновацията като такава, защото всички тези неща общо взето вече сме чували на миналогодишните издания на форума, а когато говорим за иновации, очакваме да говорим за най-новото, за това, което се случва днес и утре.

Е, актуалното бе кризата, която вече става една доста досадна тема, особено когато се превърне в предмет на дискусия сред няколко български CEO-та, какъвто бе вторият панел от Форума. За мен (а и за доста от присъстващите в залата) дискусията бе меко казано отегчителна, твърде обща и мрачна. Конкретиката не е силата на българските презентатори определено, някак си все ни е страх може би да кажем нещо лично, да дадем пример от собствените си компании. А без лични примери и истории един презентатор трудно би могъл да бъде интересен на публиката с нещо. Честно да ви кажа , от дискусията на българските CEO-та не съм записала нищо в малкото си тефтерче, толковя вяла и бездушна беше тя. Не може да сме се събрали на Innovation Форум и да правим обобщения от типа на: „Променя се всичко“ и да откриваме топлата вода някак.

Третият оратор бе Мартин Линдстром (http://www.martinlindstrom.com/), който не посвети своята презентация на кризата и като че ли всички си отдъхнаха.  Мартин презентира доста увлекателно и силно, като говори отново за ирационалното и за нзборите, които правим, водени от различни субективни фактори и макар, когато Мартин попита колко души в залата се водят от ирационалното в ежедневната си работа, само десетина човека да вдигнаха ръце, накрая умело успя да ни убеди колко са важни именно нелогичните нагласи и избори, които правим и как водени основно от нашите емоции, избираме марките, които да купуваме.

Мартин даде няколко опорни точки, върху които да се базираме при създаването на продукти, услуги, концепции, а именно:

1. Bundle up (Комбинирайте се)

2. Focus on the young generation

3. Celebrate old values (тук се сетих за ето тази моя публикация от преди една година )

4. Focus

5. Create accessible price points

6. Don’t discount

Авторът на Buyology също така говори за smashing the logo или казано другояче, създаване на брандове, които не се нуждаят от лого, за да бъдат разпознавани и пожелавани от потребителите. Той даде примери с Макдоналдс и Марлборо, които разпознаваме само чрез характерната жълто червена комбинация или пък чрез снимките на каубои. Тук мога да поспоря с него, тъй като в създаването и налагането на тези марки са инвестирани милиони и билиони долари и разбира се, те вече са толкова разпознаваеми, че не се нуждаят от лого. Някак обаче в съвременния свят ми се вижда пълна безмислица да се инвестират милиони в налагането на определена марка с идеята да стане толкова велика, че да можем да се отървем от логото впоследствие. Особено във времена на криза, това ми се вижда направо ерес.

Интересно табло бяха окачили от Саачи и Саачи пред входната врата на Операта, където всеки от участниците във Форума бе поканен да напише любимата си марка. Съжалявам, че не заснех таблото, защото би било наистина интересно да видим кои са любимите марки на българските рекламисти и маркетолози. Мернах марки като Taft, Pallette и Nivea, което ме наведе на мисълта, че бранд мениджърите им са присъствали на събитието, иначе не виждам кой би ги написал доброволно. Е, аз не съм толкова лоялна, но затова пък съм откровена и като любима своя марка написах flickr:) (www.flickr.com)

 

 

България на ITB Берлин 2009

Най-голямата туристическа борса в света, която се провежда ежегодно през март в Берлин приключи. Традиционно България бе представена със свой щанд, традиционно с фотоси на природните и културните ни забележителности и момичета в носии, които нижеха мартеници.  В средата на изложбената площ бяха разположени дървени греди с провесени от тях бели балдахини, като от заведение на морския бряг, и улични лампи.  Над цялата тази идилия се мъдреше миниатюрен надпис България, от който висяха пеперуди, изработени от преплетени метални жици. Озвучаването на щанда беше черешката на тортата – 5 дни се наслушахме на „Боса по асфалта“ на Росица Кирилова и „Баба ми е фаталната жена“ на Петя Буюклиева. Навярно у някои бивши източногерманци цялата тази картина навяваше носталгични и приятни спомени, защото идваха и спираха на щанда с думите:  „Ех, ако знаете през 67ма година като бях на Слънчев бряг какво беше…“ 

Щандовете, по-скоро щандчетата, на самите изложители бяха малки, неудобни за работа, сбутани и отделени един от друг посредством нещо като бял полупрозрачен картон. Преградите допълнително отнемаха от простора и не знам кому бяха толкова притрябвали, но явно това си е типично нашенска черта – да преградим, да заградим, да се отделим от съседа. Та, така и Държавната агенция по туризъм, явно се е сетила за нея и предвидливо е решила напук на всички тенденции за простор при щандовете, да сбута изложителите в малки кутийки, за които те разбира се, си плащат прещедро. Другият елемент, който също беше натрапен в изложбената площ, платена от изложителите, бяха монитори на които течеше една и съща импресия с кадри от Черноморието, планинските ни курорти и т.н. Така когато човек застанеше пред щандовете на изложителите, същия добиваше представа, че това е една и съща фирма, тъй като на всички щандове течеше едно и също видео.

Прес конференция от страна на България нямаше. Затова пък имаше прес съобщение, което ме втрещи със стила и наивността си. 5 страници! Кой пише в днешно време прес съобщения от 5 страници?! Без новина, без конкретика, без посока. Просто информация – къде се намира България, кои са главните курорти, за населението, основните градове и т.н – като извадено от учебник по география за 6ти клас.  Та, всеки един журналист като направи справка в уикипедия ще намери тази информация, че навярно дори и по-актуална.

Не знам дали да го нарека всичко това творческа самодейност или друго, но ето и малко от щандовете на някои други държави:

Гърция

И Испания:

За последен път бях на борсата в Берлин преди 7 години. Тъжно е, че нито еволюираме, нито движение напред се усеща някакво, а напротив – българският туризъм продължава все така, бос по асфалта да се лута и да разчита на носталгията на бившите си туристи и старите си лаври.

 

Искам такива рекламни идеи и в София

Bad banana събира нетрадиционни рекламни (и не само) идеи в блога си. Ето 2 от тях:

Реклама на лак за нокти пред магазин за козметика:

Реклама на балетно студио:

 

Туристическата борса в Утрехт

Както е видно от снимките по-долу, щандът на България на туристическата борса в Утрехт, Холандия е странно празен. Снимката е направена в 17 часа, а българските изложители явно са решили, че работният ден е приключил и са пуснали кепенците. Забележете по околните щандове каква навалица е, може пък нашите хора да са забравили да си преместят часовниците с час назад…