Marketing Innovation Forum 3

Връщам се от MIF3 и бързам да споделя впечатления, докато не са отлетели безвъзвратно. Тази година форумът лично за мен бе леко разочарование. За съжаление нямаше фигура като вдъховителната Сахар Хашеми от миналата година, която да инспирира залата с личната си история  и това, като че ли, беше най-големият пропуск.  За мен този форум трябва да се нарича по-скоро Маркетинг Inspiration Форум, защото една от главните му задачи е може би да вдъхновява рекламните агенции и служителите от маркетинговите отдели на компанните за създаване на нови и разчупени рекламни и маркетингови концепции. Целогодишно работим по планове, следваме стратегиите на компаниите си, работим, така да се каже, по учебник. Затова, в този един ден от годината искаме някой, който така да ни увлече със своята презентация и история, че да преобърне отношението ни към рекламата, към продуктите, които продаваме и най-вече към потребителите, които често не разбираме достатъчно добре и определено подценяваме.

Пръв сред презентаторите бе Кевин Робъртс, Главен изпълнителен директор на Саачи и Саачи, автор на известната книга Lovemarks. Кевин е симпатичен за CEO:) и презентацията му бе на разбираем език. „80% от решенията се базират на емоциите и марките, които ще спечелят са тези, които могат да се приближат най-много до това, което хората чувстват“, каза Кевин, който наблегна на ролята на ирационалнoто и на изживяването, което потребителите предпочитат да купят вместо просто някакакъв продукт. Кевин говори за Мистерията, Чувствеността и Интимността (Mystery, Intimacy and Sensuality), като сърцевината на това, което представляват lovemarks.  Това, което те трябва да създават е безценна стойност, като го правят чрез проникновения относно потребителя и неговите нагласи, проникновения, базиращи се на непрекъснато наблюдение, а не на фокус групи и нагласени зададени въпроси. Всичко това е чудесно и сигурно много вярно, но това, което пропуснах като елемент в неговата презентация бе именно иновацията като такава, защото всички тези неща общо взето вече сме чували на миналогодишните издания на форума, а когато говорим за иновации, очакваме да говорим за най-новото, за това, което се случва днес и утре.

Е, актуалното бе кризата, която вече става една доста досадна тема, особено когато се превърне в предмет на дискусия сред няколко български CEO-та, какъвто бе вторият панел от Форума. За мен (а и за доста от присъстващите в залата) дискусията бе меко казано отегчителна, твърде обща и мрачна. Конкретиката не е силата на българските презентатори определено, някак си все ни е страх може би да кажем нещо лично, да дадем пример от собствените си компании. А без лични примери и истории един презентатор трудно би могъл да бъде интересен на публиката с нещо. Честно да ви кажа , от дискусията на българските CEO-та не съм записала нищо в малкото си тефтерче, толковя вяла и бездушна беше тя. Не може да сме се събрали на Innovation Форум и да правим обобщения от типа на: „Променя се всичко“ и да откриваме топлата вода някак.

Третият оратор бе Мартин Линдстром (http://www.martinlindstrom.com/), който не посвети своята презентация на кризата и като че ли всички си отдъхнаха.  Мартин презентира доста увлекателно и силно, като говори отново за ирационалното и за нзборите, които правим, водени от различни субективни фактори и макар, когато Мартин попита колко души в залата се водят от ирационалното в ежедневната си работа, само десетина човека да вдигнаха ръце, накрая умело успя да ни убеди колко са важни именно нелогичните нагласи и избори, които правим и как водени основно от нашите емоции, избираме марките, които да купуваме.

Мартин даде няколко опорни точки, върху които да се базираме при създаването на продукти, услуги, концепции, а именно:

1. Bundle up (Комбинирайте се)

2. Focus on the young generation

3. Celebrate old values (тук се сетих за ето тази моя публикация от преди една година )

4. Focus

5. Create accessible price points

6. Don’t discount

Авторът на Buyology също така говори за smashing the logo или казано другояче, създаване на брандове, които не се нуждаят от лого, за да бъдат разпознавани и пожелавани от потребителите. Той даде примери с Макдоналдс и Марлборо, които разпознаваме само чрез характерната жълто червена комбинация или пък чрез снимките на каубои. Тук мога да поспоря с него, тъй като в създаването и налагането на тези марки са инвестирани милиони и билиони долари и разбира се, те вече са толкова разпознаваеми, че не се нуждаят от лого. Някак обаче в съвременния свят ми се вижда пълна безмислица да се инвестират милиони в налагането на определена марка с идеята да стане толкова велика, че да можем да се отървем от логото впоследствие. Особено във времена на криза, това ми се вижда направо ерес.

Интересно табло бяха окачили от Саачи и Саачи пред входната врата на Операта, където всеки от участниците във Форума бе поканен да напише любимата си марка. Съжалявам, че не заснех таблото, защото би било наистина интересно да видим кои са любимите марки на българските рекламисти и маркетолози. Мернах марки като Taft, Pallette и Nivea, което ме наведе на мисълта, че бранд мениджърите им са присъствали на събитието, иначе не виждам кой би ги написал доброволно. Е, аз не съм толкова лоялна, но затова пък съм откровена и като любима своя марка написах flickr:) (www.flickr.com)

 

 

Marketing Inspiration Forum

Вторият Marketing Innovation Forum, организиран от вестник Капитал, отново събра в Народния театър български маркетолози (нелюбима дума), рекламисти, дизайнери, хора от медийните среди и редови чиновници.

Това бе и едно от най-очакваните събития тази пролет след успеха на миналогодишния форум с лектори Серджо Зийман, Лари Хокман и Гай Кавазаки. Тази година организаторите бяха поканили Сахар Хашеми, Питър Дрейпър, Джей Конрад Левинсън и Шон Корнуел – имена, които предвещаваха един интересен ден. Организацията на мероприятието не се отличаваше с особена стегнатост, презентациите закъсняваха, а паузите се проточваха повече от необходимото. Но да кажем, че това е било време за social networking и да продължим нататък.

 

Първа сред презентаторите бе вдъхновителката Сахар Хашеми, създател на Coffee Republic. Тя определено зареди залата с историята на своя живот и приказката за съзадаването на Coffee Republic. Историята, която поднесе беше земна и в същото време наистина вдъхновяваща, залата попиваше всяка нейна дума и задремалият предприемачески дух на българските маркетолози може би бе поразбуден в този момент. Слушах историята на Сахар и се чудех дали в този момент присъстващите в залата се чудят как да приложат малките истини от нея в големите компании, за които работят понастоящем, или чертаят планове как да започнат свой собствен бизнес и да повторят историята на приказната Сахар и нейната одисея с аромат на кафе.

Сахар бе презентаторът, който изпълни денят с вдъхновение, моят фаворит! Форумът определено би могъл да носи името Marketing Inspiration Forum, при наличието на презентатори като нея.

 

Последва презентацията на Питър Дрейпър, бивш Маркетинг Директор на Манчестър Юнайтед. Г-н Дрейпър направи добра презентация на интересна тема: Маркетинг иновации чрез спорта, като говори по-конкретно за спонсорствата на спортни събития и новия вид партньорство между спонсорите и организаторите на събития. Лекторът предизвика много въпроси от участниците, както заради впечатляващото си CV, така и заради голямата популярност на марката Манчестър Юнайтед. Да се грижиш за passion brand като този може и да изглежда вълнуваща и лесна задача на първо четене, но всъщност май не е съвсем така.

 

Следобедните презентатори поприспаха аудиторията за съжаление. Бащата на guerilla маркетинга, Джей Конрад Левинсън изнесе доста академична презентация, в стил „лектор пред студенти”. Съветите му звучаха сухо и леко ретро, съвременният guerilla marketing борави и с по-иновативни подходи от представените от него. Нямаше примери, нямаше success stories, а просто теоретично изброяване на опорни точки върху които се базира guerilla marketing-a в стил проповед. „Рекламата е мъртва”, а това вече сме го чували много пъти. Времето не достигна на г-н Левинсън, а и презентацията бе доста монотонна като цяло. Очаквах повече от този лектор наистина.

 

Шон Корнуел, продуктов мениджър на Google за Европа, беше възпрепятстван и присъства в залата чрез видеозапис на своята презентация.  Шон Корнуел постави интересни за мен въпроси за размисъл. Като цяло неговата лекция разискваше нарастващата сила на интернет маректинга и неговите разклонения. Търсенето на информация, комуникацията, общуването, споделянето и забавлението като основни аспекти на онлайн потреблението бяха разгледани заедно с маркетинг възможностите, които те предоставят за представяне на продуктите или услугите ни. През следващите няколко години се очаква забавлението и общуването в онлайн общества да нарасне значително като процент от интернет потреблението като цяло, прогнозира Шон Корнуел. Със сигурност ще се случи, а ние като маркетолози, трябва да сме там, за да търсим начините за представянето на продуктите ни на точното място и в точния момент (Launch fast and often).

Презентацията на Шон можеше да бъде по-добре структурирана и поднесена, но леко скучноватия тон може би се дължеше на липсата на жива връзка.

 

Трябва да призная, че останах неприятно изненадана от отегчени и забързани колеги, които по средата на последната презентация започнаха да напускат залата. Не всеки ден слушате презентатор от Google, колеги, а и най-вероятно работодателите ви са платили не малка такса, за да обогатите своите знания по темата. Съжалявам, нямаше да го спомена, ако не беше доста масово измъкването „по чиновнически” от залата накрая, но просто не можах да се сдържа. Следващият път си вземете day off.

 

И още нещо – дали някой ден ще се изправи пред нас някой българин, успешен колкото Сахар Хашеми и така простичко и увлекателно ще разкаже историята на своя живот? Бихме ли му повярвали, така както се доверихме на нея, или ще потърсим под вола теле и ще се усмихнем скептично? А историята на този човек може да започне ето така:

„През май 2008ма година една среща със Сахар Хашеми в Народния театър, в София, преобърна живота ми….”

 

 

 

 

 

 

 

Ден първи

Отдавна се каня да пиша тук. Но време все не остава. От работа, висене в нета, битови ангажименти и занимания с новото ми и прекрасно хоби – фотографията. А трябва да се пише, защото писаното слово остава.

Имам много да споделям със себе си, а и с вас – за хората и техните привички, най-вече за хората около мен – жителите на София, но не само.   Интересни хора сме, не можем да отречем – това, което ни вълнува днес определя това какви ще бъдем утре и именно с тази фина материя смятам да се занимая в този блог.

Бих могла да нарека този блог с амбициозното: „Блог на една футуристка“, но няма да го направя. Футуристка не съм, просто обичам да наблюдавам тенденциите, хората и техните навици, как се променят или пък как не се променят. Понякога виждам тенденциите и промените в потребителските нагласи твърде рано, друг път твърде късно. Интересът ми към хората и тяхното поведение е продиктуван и от работата ми (занимавам се с маркетинг и реклама), но не само. Просто обичам да наблюдавам променящия се свят.

Затова нарекох този блог „трендаффил“. Всъщност сами ще разберете защо.