Януарски вторник. Неугледна постройка, преливащи кошчета, хиляди фасове, небръснати тъмни балкански субекти в анцузи и черни якета, миризма на застояла утрин и кафе. КАТ София.
Моя милост реши да отиде да си вземе златния талон за водач на МПС без нарушения. Мислех си, че ще отида и ще ме посрещнат с овации, но не би. Изчаках осемдесет и четиримата преди мен търпеливо, платих 1,30 лв и взех заветното картонче. За сведение чакащите за златен талон чакат чинно на същата опашка на която се чака за СУМПС (свидетелство за управление на МПС) и при добър късмет за час - два може и да приключат с процедурата. След като ви дадат златния талон, ви взимат стандартния, който се пази на съхранение в КАТ.
На излизане от КАТ, докато с мъжа ми обсъждаме новата ми придобивка се сблъскваме с катаджия, който явно подочул нашите коментари за това, че сега няма да ми отнемат точки при първо нарушение се усмихва под мустак и казва: „Пълна безмислица е това, пълна глупост…“ Ние се опулваме на свой ред: „Е как така…“? „Загубили сте си времето само… „, и добавя гордо: „И аз имам такъв талон… от 12 години нямам нарушение!“
Е, тук вече прихваме в смях и си казваме: „Е, той сигурно не златно, а диамантено картонче има.“ Имах си хас, катаджия с отнети контролни точки да срещнем;)
