Най-голямата туристическа борса в света, която се провежда ежегодно през март в Берлин приключи. Традиционно България бе представена със свой щанд, традиционно с фотоси на природните и културните ни забележителности и момичета в носии, които нижеха мартеници. В средата на изложбената площ бяха разположени дървени греди с провесени от тях бели балдахини, като от заведение на морския бряг, и улични лампи. Над цялата тази идилия се мъдреше миниатюрен надпис България, от който висяха пеперуди, изработени от преплетени метални жици. Озвучаването на щанда беше черешката на тортата – 5 дни се наслушахме на “Боса по асфалта” на Росица Кирилова и “Баба ми е фаталната жена” на Петя Буюклиева. Навярно у някои бивши източногерманци цялата тази картина навяваше носталгични и приятни спомени, защото идваха и спираха на щанда с думите: “Ех, ако знаете през 67ма година като бях на Слънчев бряг какво беше…”
Щандовете, по-скоро щандчетата, на самите изложители бяха малки, неудобни за работа, сбутани и отделени един от друг посредством нещо като бял полупрозрачен картон. Преградите допълнително отнемаха от простора и не знам кому бяха толкова притрябвали, но явно това си е типично нашенска черта – да преградим, да заградим, да се отделим от съседа. Та, така и Държавната агенция по туризъм, явно се е сетила за нея и предвидливо е решила напук на всички тенденции за простор при щандовете, да сбута изложителите в малки кутийки, за които те разбира се, си плащат прещедро. Другият елемент, който също беше натрапен в изложбената площ, платена от изложителите, бяха монитори на които течеше една и съща импресия с кадри от Черноморието, планинските ни курорти и т.н. Така когато човек застанеше пред щандовете на изложителите, същия добиваше представа, че това е една и съща фирма, тъй като на всички щандове течеше едно и също видео.
Прес конференция от страна на България нямаше. Затова пък имаше прес съобщение, което ме втрещи със стила и наивността си. 5 страници! Кой пише в днешно време прес съобщения от 5 страници?! Без новина, без конкретика, без посока. Просто информация – къде се намира България, кои са главните курорти, за населението, основните градове и т.н – като извадено от учебник по география за 6ти клас. Та, всеки един журналист като направи справка в уикипедия ще намери тази информация, че навярно дори и по-актуална.
Не знам дали да го нарека всичко това творческа самодейност или друго, но ето и малко от щандовете на някои други държави:
Гърция
И Испания:
За последен път бях на борсата в Берлин преди 7 години. Тъжно е, че нито еволюираме, нито движение напред се усеща някакво, а напротив – българският туризъм продължава все така, бос по асфалта да се лута и да разчита на носталгията на бившите си туристи и старите си лаври.
