4 shoes and 1 traffic light, originally uploaded by photolinda.

Висят на светофара в Младост 4, на кръстовището при Бизнес Парка. Първоначално помислих, че е някакъв вид нетрадиционна реклама заради билборда на Adidas в близост. Но не мисля, че е това. Защо са там остава загадка…

На 01.07 пред Народния театър се открива изложбата на Фото Форум и Lumix със снимките спечелили тазгодишния конкурс. Моето есе “Краят на детството” е също сред фотографиите избрани за изложбата! За първи път участвам в изложба и наистина ужасно се вълнувам

Случи се в неделя, на Цветница, 2008-ма година. Алпинисти детронираха стилизираното конче, влакче и човече от фасадата на бившия “Детмаг”. А ние, случайни минувачи снимахме и коментирахме с малко тъга и доза носталгия. И така демонтажът на детството завърши успешно.

Току що ми изпратиха линк с наградените в Кан прес реклами.

Спечелилата Сребърен Лъв прес реклама http://www.canneslions.com/winners/press/win_3_3_01381.htm

е със заглавие:

„ЗАЩО НИКОГА ДА НЕ КУПУВАМЕ РИЗИ, УШИТИ ОТ БЪЛГАРИН”

Поглеждам я, отмествам поглед, не вярвам на очите си, наистина. Рекламата е на Herringbone, марка ризи от висок клас. Печатната реклама е семпла и се състои от няколко черно бели фотографии, които показват фини ръце и детайли от въпросните ризи. На една от фотографиите са показани мъже от началото на миналия век в неугледен и мръсен вид, а текстът под снимката гласи: „Български haute couture”. Без коментар.

Чета текста на рекламата:

„Ризите, шити на ръка са толкова добри, колкото ръцете, които ги шият. Ето защо точно Хенри Бувоа е нашият главен шивач.

С обиколка на ръката 6 см, само неговата ръка е подходяща да ушие риза с не по-малко от 11 347 шева, които свързват нейните 19 части.

Хенри е от Франция, нация с малки и фини ръце. Известни са с изтънчени дейности като гравиране и свирене на флейта. Тази генетична предпоставка показва защо французите са прочути със създаването на фини модни облекла, а не например със зидарска дейност.

Ето защо българите не са известни със своите шивашки умения, тъй като пръстите им са дебели като салам.

Никога не купувайте риза, шита от българин. За най-фини детайли винаги купувайте ризи, правени от шивачи с малки ръце.

И няма шивач на света с по-малки ръце от нашия Хенри.”

Заболя ме, признавам. После видях, че рекламата дори е удостоена със Сребърен лъв. Ужас. Къде дреме българската делегация там, АРА, журналисти и всякакви коктейлни особи, посетили височайшото рекламно събитие.

Рекламата е дело на M&C SAATCHI, Sydney,AUSTRALIA.

Сетих се как в зората на ICQ, попаднах на някакъв австралиец, който ме пита от къде съм и след като разбра, ми писа: „Bulgaria. Where is that? Sounds bulgy”. Bulgy на английски означава подут, надут. Предполагам точно тази асоциация са използвали австралийските криейтиви и затова са избрали точно България за по-голяма образност в тази реклама, която по моему дори не е добра. Създателите на рекламата ще оправдая с невежество и провинциално мислене на световно ниво. Няма как да знаят какви шевици правим ние българите, как бродираме, българската бродерия е известна със своите фини детайли. Толкова си могат хората явно.

Как обаче тази реклама е могла да заслужи Сребърен Лъв в категория печатна реклама не мога да си обясня. Очевидно в нея има обида, при това не малка, към нация член на ЕС. Как е допусната, как е спечелила? И защо никой досега не е вдигнал шум по въпроса? И ако този шум вероятно няма да доведе до нищо съществено, поне би могъл да предизвика скандал, така че, австралийските и други криейтиви по света разберат малко повече и за българския лют нрав, та поне следващия път основната ни характеристика да не бъдат дебелите като кебапчета пръсти.

ПП. Сетих се и за филма Борат и как разсъждавайки за реакцията на Казахстан си казвах: “Няма лоша реклама”. Да бе, да -  няма друг път. Ама на чужд гръб и 100 тояги са малко

Първо, преди някой да се почувства засегнат от този пост, искам да поясня, че броя дори и себе си в кюпа, за който ще стане реч по-долу. С отвращение.

Преместихме се в нов офис - намира се в един софийски квартал, в непосредствена близост до дом за деца, лишени от родителски грижи. Когато пушим до оградата, виждаме дребосъците, които лелките извеждат преди обяд на двора. Малки, току що проходили мъници, които са доста послушни и гледат уплашено. Пушим с колегите, а те коментират: “О, ужас” или пък “Много депресиращо” или най-много: “Трябва да им занесем лакомства” и дотам. После гасим цигарите и се връщаме обратно пред компютрите, забравили за тях. И на другия ден - отново. Забелязах, че на третия ден повечето от колегите дори спряха да забелязват мъниците. Аз дали ще направя нещо не знам, не искам да обещавам, страх ме е, че мога да не спазя обещанието си.

Втората случка няма нищо общо с първата. Или поне така изглежда.

В елитен столичен квартал без канализация, 95% от собствениците на имоти са отвели отходните си води в близкото дере посредством тръби и прочие приспособления. Много еко. В елитния квартал има елитен супермаркет с високи цени и свъсени продавачки. На опашката пред мен е известна дама - публична личност, която си носи платнена торбичка от вкъщи и отказва да вземе найлоновата такава от магазина. Похвално, нали? Да, мръсната ни вода може да се излива в деренцето, но пък поне не замърсяваме природата с найлонови торбички, нали? 

Такива сме си. Загрижени за природата, за децата от Могилино, за световния мир, ама малко, ей така съвсеееем мъничко, колкото да не ни заболи, колкото да отчетем дейност. Дочули за последната мода, яхваме вълната колкото да не е без хич, а после продължаваме по старому.

Както казваше баба ми, когато си оправях леглото ей така с едно одеало метнато върху неопънатия чаршаф: “Отгоре пох-пох, от долу ох-ох.”

Пристрастна съм, признавам. Прекарах голяма част от майчинството си “висейки” във форума на БГ Мамма. Там научих много неща за кърменето, храненето, къпането, отглеждането на едно бебе. Но там научих и много неща за нета и неговите обитатели, за българката (майка или не), за това какво я вълнува истински, коя е тя, какво я движи, как възпитава децата си, какво обича и какво мрази. Добра информация носи форума, стига да можеш да я отсееш, да я смелиш и да я разбереш. Е, иска се време, разбира се - да поровиш, да почетеш, да поанализираш. но къде другаде ще намериш такава представителна извадка на голяма група жени (основните decision makers що се отнася до пазаруване и взимане на решения за семейството). Във форума на БГ Мамма обичат да казват: “Форумът е сила!”. И да, наистина, вярвам, че е така. Най-посещаваните теми са от най-различно естество - диети, шопинг, стари гаджета, правопис, учителски стачки, клюки…

Онлайн шопингът е застъпен в огромна тема с хиляди мнения в темата за ЛаРедут - и после кажете, че българите не пазарували онлайн. Пазаруват и още как - стига само да я има налице препоръката, да чуеш/прочетеш, че и други пазаруват, да видиш какво купуват, да се увериш,  че няма измама, когато друга БГ мама вече е минала по този път…

Та, в тази връзка, предвиждам бляскави старини за нашето поколение. Няма да скучаем, ще киснем я в БГ-маммата, която тогава ще има със сигурност огромен подфорум БГ бабба, или пък ще си организираме клубове по интереси, където ще се събираме често често и ще запълваме времето.  Казвам го с голяма надежда, защото днешните самотни възрастни жени са тъжен факт, който се дължи в голяма степен на липсата на среда и социални контакти. Виждам ги навсякъде - в трамвая, в магазина, сред познатите ми - поуморени от живота, с поглед в който се чете: “SOS!Скука!”. Познавам и такива жени, открили интернет и избягали от скуката, но те са малко, за съжаление. Ние обаче ще сме цяла армия - армията на онлайн пенсионерките. Ех, колко години остават до пенсия, казвате?