Феноменът БГ Мамма

Пристрастна съм, признавам. Прекарах голяма част от майчинството си “висейки” във форума на БГ Мамма. Там научих много неща за кърменето, храненето, къпането, отглеждането на едно бебе. Но там научих и много неща за нета и неговите обитатели, за българката (майка или не), за това какво я вълнува истински, коя е тя, какво я движи, как възпитава децата си, какво обича и какво мрази. Добра информация носи форума, стига да можеш да я отсееш, да я смелиш и да я разбереш. Е, иска се време, разбира се - да поровиш, да почетеш, да поанализираш. но къде другаде ще намериш такава представителна извадка на голяма група жени (основните decision makers що се отнася до пазаруване и взимане на решения за семейството). Във форума на БГ Мамма обичат да казват: “Форумът е сила!”. И да, наистина, вярвам, че е така. Най-посещаваните теми са от най-различно естество - диети, шопинг, стари гаджета, правопис, учителски стачки, клюки…

Онлайн шопингът е застъпен в огромна тема с хиляди мнения в темата за ЛаРедут - и после кажете, че българите не пазарували онлайн. Пазаруват и още как - стига само да я има налице препоръката, да чуеш/прочетеш, че и други пазаруват, да видиш какво купуват, да се увериш,  че няма измама, когато друга БГ мама вече е минала по този път…

Та, в тази връзка, предвиждам бляскави старини за нашето поколение. Няма да скучаем, ще киснем я в БГ-маммата, която тогава ще има със сигурност огромен подфорум БГ бабба, или пък ще си организираме клубове по интереси, където ще се събираме често често и ще запълваме времето.  Казвам го с голяма надежда, защото днешните самотни възрастни жени са тъжен факт, който се дължи в голяма степен на липсата на среда и социални контакти. Виждам ги навсякъде - в трамвая, в магазина, сред познатите ми - поуморени от живота, с поглед в който се чете: “SOS!Скука!”. Познавам и такива жени, открили интернет и избягали от скуката, но те са малко, за съжаление. Ние обаче ще сме цяла армия - армията на онлайн пенсионерките. Ех, колко години остават до пенсия, казвате?

 

Истории, които говорят

В последния си рипорт www.trendwatching.com публикува статия, наречена Status stories Материалът е доста интересен и очертава някои основни тенденции, на които брандовете ще трябва да откликнат ако искат да бъдат в крак с времето. Авторите виждат бъдещето на брандовете, които са разказвали истории в продължение на десетилетия в нова светлина. Не брандовете вече са тези, които разказват истории и легенди и ни ги представят посредством рекламата и ПР-а. Именно потребителите са тези, които все повече ще свързват марките с конкретно преживяване и ще използват покупката на продукта или услугата, за да разкажат на своите приятели и познати история, която ще затвърди тяхната репутация или статут.
Да можеш да разкажеш за своето пътуване до Лондон, шопинг в ИКЕА, каране на ски в Австрийските алпи…  Мисля, че ние, въпреки че все още сме теглени по-скоро от силата на марката като такава, благодарение на миналото, в което оскъдицата и социализма ни лишиха от лъскавите опаковки и атрактивните марки, вървим към тези “истории, които говорят”, и то с много бърза скорост. Обичаме да се хвалим за пътуванията си - сред приятели и по форуми, да разказваме за тях и това да ни носи един специален статут - на знаещите, на виделите свят, така да се каже. Обичаме да свързваме покупката на скъпоструваща играчка за детето с умилителна история, например, как то после се е напъхало в кашона и не е обърнало внимание на играчката. А всъщност, посредством тези истории казваме: “Купих си Мерцедес, но не за това ти разказвам тази история, ами…” Нещо като “Думам ти дъще, сещай се снахо”. Така някак ги виждам аз нещата, пречупени през нашата народопсихология.

Какво друго разкрива статията на www.trendwatching.com?
Историите, които говорят са резултат от други важни тенденции в съвременния свят:
1. Уникалност - появата на много нишови и дори уникални по рода си продукти или услуги. Всички искаме да бъдем уникални, да сме облечени различно, да бъдем иноватори във всичко и с глобализацията тази тенденция се засилва все повече.
2. Прозрачност - живеем в свят в който преживяването е много важно само по себе си, но също толкова важно е това да можеш да разкажеш на другите за твоето преживяване. Кой би отишъл на самотен остров, където никога не е стъпвал човешки крак, ако после поне не може да разкаже за това си пътуване?
3. Алтернативни истории - има много сфери в които хората се надпреварват да доказват своя стаут - участват в различни дейности, правят благотворителни акции, демонстрират своите умения в една или друга сфера. Новият статут може да бъде свързан с еко-активности, участие в неправителствени формации или с броя на посещенията в блога на потребителя. Ние се групираме по интереси, срещаме се онлайн или оффлайн, говорим за теми, по които се чувстваме компетентни, но същевременно очакваме това да ни донесе дивиденти именно по отношение на статута ни в обществото.

Много са примерите в които фирми предлагат различни видове продукти или услуги в които потребителят сам трябва да направи своя избор и реално да се включи в дизайна/производството/идеята за продукта. Домино’с Пица например предлага на клиентите си да изберат каква да бъде тяхната пица - с какво тесто, какви подправки, съставки и т.н. Но приобщаването на потребителя в креативния процес по приготвянето на пицата далеч не свършва тук. Рецептите на всички клиенти на заведението биват вкарани в регистър и след това другите клиенти могат да поръчат например : “Пицата от рождения ден на чичо Хари”. Авторите на рецептите пък от своя страна могат да следят онлайн колко пъти е поръчвана тяхната пица.
Примери в които компаниите предлагат директно подобен тип креативно преживяване на клиента да доста. В края на краищата всички искаме да бъдем творци и винаги това сме искали. Само че животът не винаги ни предлага възможността да сме креативни и ние се опитваме да компенисраме някак тази липса. Това последното беше от мен, моят собствен опит за едно по-креативно преживяване след петъчния работен ден.

 

Ден първи

Отдавна се каня да пиша тук. Но време все не остава. От работа, висене в нета, битови ангажименти и занимания с новото ми и прекрасно хоби - фотографията. А трябва да се пише, защото писаното слово остава.

Имам много да споделям със себе си, а и с вас - за хората и техните привички, най-вече за хората около мен - жителите на София, но не само.   Интересни хора сме, не можем да отречем - това, което ни вълнува днес определя това какви ще бъдем утре и именно с тази фина материя смятам да се занимая в този блог.

Бих могла да нарека този блог с амбициозното: “Блог на една футуристка”, но няма да го направя. Футуристка не съм, просто обичам да наблюдавам тенденциите, хората и техните навици, как се променят или пък как не се променят. Понякога виждам тенденциите и промените в потребителските нагласи твърде рано, друг път твърде късно. Интересът ми към хората и тяхното поведение е продиктуван и от работата ми (занимавам се с маркетинг и реклама), но не само. Просто обичам да наблюдавам променящия се свят.

Затова нарекох този блог “трендаффил”. Всъщност сами ще разберете защо.