Има ли лоша реклама?

Току що ми изпратиха линк с наградените в Кан прес реклами.

Спечелилата Сребърен Лъв прес реклама http://www.canneslions.com/winners/press/win_3_3_01381.htm

е със заглавие:

„ЗАЩО НИКОГА ДА НЕ КУПУВАМЕ РИЗИ, УШИТИ ОТ БЪЛГАРИН”

Поглеждам я, отмествам поглед, не вярвам на очите си, наистина. Рекламата е на Herringbone, марка ризи от висок клас. Печатната реклама е семпла и се състои от няколко черно бели фотографии, които показват фини ръце и детайли от въпросните ризи. На една от фотографиите са показани мъже от началото на миналия век в неугледен и мръсен вид, а текстът под снимката гласи: „Български haute couture”. Без коментар.

 

Чета текста на рекламата:

„Ризите, шити на ръка са толкова добри, колкото ръцете, които ги шият. Ето защо точно Хенри Бувоа е нашият главен шивач.

С обиколка на ръката 6 см, само неговата ръка е подходяща да ушие риза с не по-малко от 11 347 шева, които свързват нейните 19 части.

Хенри е от Франция, нация с малки и фини ръце. Известни са с изтънчени дейности като гравиране и свирене на флейта. Тази генетична предпоставка показва защо французите са прочути със създаването на фини модни облекла, а не например със зидарска дейност.

Ето защо българите не са известни със своите шивашки умения, тъй като пръстите им са дебели като салам.

Никога не купувайте риза, шита от българин. За най-фини детайли винаги купувайте ризи, правени от шивачи с малки ръце.

И няма шивач на света с по-малки ръце от нашия Хенри.”

 

Заболя ме, признавам. После видях, че рекламата дори е удостоена със Сребърен лъв. Ужас. Къде дреме българската делегация там, АРА, журналисти и всякакви коктейлни особи, посетили височайшото рекламно събитие.

 

Рекламата е дело на M&C SAATCHI, Sydney,AUSTRALIA.

 

Сетих се как в зората на ICQ, попаднах на някакъв австралиец, който ме пита от къде съм и след като разбра, ми писа: „Bulgaria. Where is that? Sounds bulgy”. Bulgy на английски означава подут, надут. Предполагам точно тази асоциация са използвали австралийските криейтиви и затова са избрали точно България за по-голяма образност в тази реклама, която по моему дори не е добра. Създателите на рекламата ще оправдая с невежество и провинциално мислене на световно ниво. Няма как да знаят какви шевици правим ние българите, как бродираме, българската бродерия е известна със своите фини детайли. Толкова си могат хората явно.

 

Как обаче тази реклама е могла да заслужи Сребърен Лъв в категория печатна реклама не мога да си обясня. Очевидно в нея има обида, при това не малка, към нация член на ЕС. Как е допусната, как е спечелила? И защо никой досега не е вдигнал шум по въпроса? И ако този шум вероятно няма да доведе до нищо съществено, поне би могъл да предизвика скандал, така че, австралийските и други криейтиви по света разберат малко повече и за българския лют нрав, та поне следващия път основната ни характеристика да не бъдат дебелите като кебапчета пръсти.

ПП. Сетих се и за филма Борат и как разсъждавайки за реакцията на Казахстан си казвах: “Няма лоша реклама”. Да бе, да -  няма друг път. Ама на чужд гръб и 100 тояги са малко

 

 

 

 

Marketing Inspiration Forum

Вторият Marketing Innovation Forum, организиран от вестник Капитал, отново събра в Народния театър български маркетолози (нелюбима дума), рекламисти, дизайнери, хора от медийните среди и редови чиновници.

Това бе и едно от най-очакваните събития тази пролет след успеха на миналогодишния форум с лектори Серджо Зийман, Лари Хокман и Гай Кавазаки. Тази година организаторите бяха поканили Сахар Хашеми, Питър Дрейпър, Джей Конрад Левинсън и Шон Корнуел – имена, които предвещаваха един интересен ден. Организацията на мероприятието не се отличаваше с особена стегнатост, презентациите закъсняваха, а паузите се проточваха повече от необходимото. Но да кажем, че това е било време за social networking и да продължим нататък.

 

Първа сред презентаторите бе вдъхновителката Сахар Хашеми, създател на Coffee Republic. Тя определено зареди залата с историята на своя живот и приказката за съзадаването на Coffee Republic. Историята, която поднесе беше земна и в същото време наистина вдъхновяваща, залата попиваше всяка нейна дума и задремалият предприемачески дух на българските маркетолози може би бе поразбуден в този момент. Слушах историята на Сахар и се чудех дали в този момент присъстващите в залата се чудят как да приложат малките истини от нея в големите компании, за които работят понастоящем, или чертаят планове как да започнат свой собствен бизнес и да повторят историята на приказната Сахар и нейната одисея с аромат на кафе.

Сахар бе презентаторът, който изпълни денят с вдъхновение, моят фаворит! Форумът определено би могъл да носи името Marketing Inspiration Forum, при наличието на презентатори като нея.

 

Последва презентацията на Питър Дрейпър, бивш Маркетинг Директор на Манчестър Юнайтед. Г-н Дрейпър направи добра презентация на интересна тема: Маркетинг иновации чрез спорта, като говори по-конкретно за спонсорствата на спортни събития и новия вид партньорство между спонсорите и организаторите на събития. Лекторът предизвика много въпроси от участниците, както заради впечатляващото си CV, така и заради голямата популярност на марката Манчестър Юнайтед. Да се грижиш за passion brand като този може и да изглежда вълнуваща и лесна задача на първо четене, но всъщност май не е съвсем така.

 

Следобедните презентатори поприспаха аудиторията за съжаление. Бащата на guerilla маркетинга, Джей Конрад Левинсън изнесе доста академична презентация, в стил „лектор пред студенти”. Съветите му звучаха сухо и леко ретро, съвременният guerilla marketing борави и с по-иновативни подходи от представените от него. Нямаше примери, нямаше success stories, а просто теоретично изброяване на опорни точки върху които се базира guerilla marketing-a в стил проповед. „Рекламата е мъртва”, а това вече сме го чували много пъти. Времето не достигна на г-н Левинсън, а и презентацията бе доста монотонна като цяло. Очаквах повече от този лектор наистина.

 

Шон Корнуел, продуктов мениджър на Google за Европа, беше възпрепятстван и присъства в залата чрез видеозапис на своята презентация.  Шон Корнуел постави интересни за мен въпроси за размисъл. Като цяло неговата лекция разискваше нарастващата сила на интернет маректинга и неговите разклонения. Търсенето на информация, комуникацията, общуването, споделянето и забавлението като основни аспекти на онлайн потреблението бяха разгледани заедно с маркетинг възможностите, които те предоставят за представяне на продуктите или услугите ни. През следващите няколко години се очаква забавлението и общуването в онлайн общества да нарасне значително като процент от интернет потреблението като цяло, прогнозира Шон Корнуел. Със сигурност ще се случи, а ние като маркетолози, трябва да сме там, за да търсим начините за представянето на продуктите ни на точното място и в точния момент (Launch fast and often).

Презентацията на Шон можеше да бъде по-добре структурирана и поднесена, но леко скучноватия тон може би се дължеше на липсата на жива връзка.

 

Трябва да призная, че останах неприятно изненадана от отегчени и забързани колеги, които по средата на последната презентация започнаха да напускат залата. Не всеки ден слушате презентатор от Google, колеги, а и най-вероятно работодателите ви са платили не малка такса, за да обогатите своите знания по темата. Съжалявам, нямаше да го спомена, ако не беше доста масово измъкването „по чиновнически” от залата накрая, но просто не можах да се сдържа. Следващият път си вземете day off.

 

И още нещо – дали някой ден ще се изправи пред нас някой българин, успешен колкото Сахар Хашеми и така простичко и увлекателно ще разкаже историята на своя живот? Бихме ли му повярвали, така както се доверихме на нея, или ще потърсим под вола теле и ще се усмихнем скептично? А историята на този човек може да започне ето така:

„През май 2008ма година една среща със Сахар Хашеми в Народния театър, в София, преобърна живота ми….”

 

 

 

 

 

 

 

Краят на един бранд

 

Колко са брандовете, изчезнали от нашето полезрение, за които от време на време се сещаме и които си спомняме с умиление? Навярно не повече от 1-2-3. Свързани са с нашето детство най-често, със спомени и с преживявания.

Вчера присъствах на края на един соц бранд - Детмаг. Алпинисти свалиха от фасадата на сградата на ул. “Съборна” стилизираното влакче, конче и човече, своебразни символи на нашето детство. После детронираха соц надписа Детмаг, буква по буква. А ние, случайни минувачи снимахме с камери и телефони и си казвахме с добра доза самоирония: “Абе, не сме добре и ние”.

Веднага ми хрумна идея да взема неоновите реклами и да отворя бар “ДЕТМАГ” в който те да бъдат главните герои. За съжаление нямам време и ресурси да се занимавам с подобно начинание. Звъннах един два телефона на приятели, които могат да харесат идеята и да я реализират.

Носталгията - един вечен тренд - за всички, попрехвърлили трийсетте. Връщаме се към детството и към спомените все по-често след една определена възраст и всъщност така разбираме, че сме малко поодъртели. Неслучайно носталгията е експлоатирана в толкова съвременни БГ реклами - то не бяха “Ооо, Пепи”, “Бай Вълчо” и какви ли още не соц изпълнения. И да ви кажа - още дълго ще се харчи тази соц тематика, съдейки по реакциите на минувачите по ул. Съборна вчера, а и не само.

 

Рекламна пауза

Верига пицарии “Виктория” рекламират посредством билбордове своята услуга “доставка на пици по домовете”. Едната визия, която ползват е на мацка с премрежен поглед в черно сатенено бельо, застинала  в поза, която може да послужи за много други неща, но не и за ядене на пица. Пред мацката - кафява кутия за пица.  И мацката - аха да захапе парчето пица… Класика в жанра - сексът уж продава. 

Вторият билборд е още по-секси - мацката в подобна поза с пържено пилешко бутче в ръка. Бррррр.

Храната очевидно е била последната грижа на фотографите и стилистите на тази реклама, защото не изглежда апетитна и по никакъв начин вниманието не е привлечено към храната. Посланието за мен е супер неясно, да не говорим за това как въобще е хрумнала тази идея на създателите на рекламата - на мен никога не би ми дошло на ум да ям в леглото си пилешки бутчета от Виктория, ей така от картонената кутия, при това по сатенено бельо.

Или това е поредната реклама в кочто рекламодателят е казал: “Искам секси мацка по бельо, логото да е голямо и да се вижда все пак и храната”? И така се е родило това рекламно произведение.