бранд


 

Колко са брандовете, изчезнали от нашето полезрение, за които от време на време се сещаме и които си спомняме с умиление? Навярно не повече от 1-2-3. Свързани са с нашето детство най-често, със спомени и с преживявания.

Вчера присъствах на края на един соц бранд - Детмаг. Алпинисти свалиха от фасадата на сградата на ул. “Съборна” стилизираното влакче, конче и човече, своебразни символи на нашето детство. После детронираха соц надписа Детмаг, буква по буква. А ние, случайни минувачи снимахме с камери и телефони и си казвахме с добра доза самоирония: “Абе, не сме добре и ние”.

Веднага ми хрумна идея да взема неоновите реклами и да отворя бар “ДЕТМАГ” в който те да бъдат главните герои. За съжаление нямам време и ресурси да се занимавам с подобно начинание. Звъннах един два телефона на приятели, които могат да харесат идеята и да я реализират.

Носталгията - един вечен тренд - за всички, попрехвърлили трийсетте. Връщаме се към детството и към спомените все по-често след една определена възраст и всъщност така разбираме, че сме малко поодъртели. Неслучайно носталгията е експлоатирана в толкова съвременни БГ реклами - то не бяха “Ооо, Пепи”, “Бай Вълчо” и какви ли още не соц изпълнения. И да ви кажа - още дълго ще се харчи тази соц тематика, съдейки по реакциите на минувачите по ул. Съборна вчера, а и не само.

В последния си рипорт www.trendwatching.com публикува статия, наречена Status stories Материалът е доста интересен и очертава някои основни тенденции, на които брандовете ще трябва да откликнат ако искат да бъдат в крак с времето. Авторите виждат бъдещето на брандовете, които са разказвали истории в продължение на десетилетия в нова светлина. Не брандовете вече са тези, които разказват истории и легенди и ни ги представят посредством рекламата и ПР-а. Именно потребителите са тези, които все повече ще свързват марките с конкретно преживяване и ще използват покупката на продукта или услугата, за да разкажат на своите приятели и познати история, която ще затвърди тяхната репутация или статут.
Да можеш да разкажеш за своето пътуване до Лондон, шопинг в ИКЕА, каране на ски в Австрийските алпи…  Мисля, че ние, въпреки че все още сме теглени по-скоро от силата на марката като такава, благодарение на миналото, в което оскъдицата и социализма ни лишиха от лъскавите опаковки и атрактивните марки, вървим към тези “истории, които говорят”, и то с много бърза скорост. Обичаме да се хвалим за пътуванията си - сред приятели и по форуми, да разказваме за тях и това да ни носи един специален статут - на знаещите, на виделите свят, така да се каже. Обичаме да свързваме покупката на скъпоструваща играчка за детето с умилителна история, например, как то после се е напъхало в кашона и не е обърнало внимание на играчката. А всъщност, посредством тези истории казваме: “Купих си Мерцедес, но не за това ти разказвам тази история, ами…” Нещо като “Думам ти дъще, сещай се снахо”. Така някак ги виждам аз нещата, пречупени през нашата народопсихология.

Какво друго разкрива статията на www.trendwatching.com?
Историите, които говорят са резултат от други важни тенденции в съвременния свят:
1. Уникалност - появата на много нишови и дори уникални по рода си продукти или услуги. Всички искаме да бъдем уникални, да сме облечени различно, да бъдем иноватори във всичко и с глобализацията тази тенденция се засилва все повече.
2. Прозрачност - живеем в свят в който преживяването е много важно само по себе си, но също толкова важно е това да можеш да разкажеш на другите за твоето преживяване. Кой би отишъл на самотен остров, където никога не е стъпвал човешки крак, ако после поне не може да разкаже за това си пътуване?
3. Алтернативни истории - има много сфери в които хората се надпреварват да доказват своя стаут - участват в различни дейности, правят благотворителни акции, демонстрират своите умения в една или друга сфера. Новият статут може да бъде свързан с еко-активности, участие в неправителствени формации или с броя на посещенията в блога на потребителя. Ние се групираме по интереси, срещаме се онлайн или оффлайн, говорим за теми, по които се чувстваме компетентни, но същевременно очакваме това да ни донесе дивиденти именно по отношение на статута ни в обществото.

Много са примерите в които фирми предлагат различни видове продукти или услуги в които потребителят сам трябва да направи своя избор и реално да се включи в дизайна/производството/идеята за продукта. Домино’с Пица например предлага на клиентите си да изберат каква да бъде тяхната пица - с какво тесто, какви подправки, съставки и т.н. Но приобщаването на потребителя в креативния процес по приготвянето на пицата далеч не свършва тук. Рецептите на всички клиенти на заведението биват вкарани в регистър и след това другите клиенти могат да поръчат например : “Пицата от рождения ден на чичо Хари”. Авторите на рецептите пък от своя страна могат да следят онлайн колко пъти е поръчвана тяхната пица.
Примери в които компаниите предлагат директно подобен тип креативно преживяване на клиента да доста. В края на краищата всички искаме да бъдем творци и винаги това сме искали. Само че животът не винаги ни предлага възможността да сме креативни и ние се опитваме да компенисраме някак тази липса. Това последното беше от мен, моят собствен опит за едно по-креативно преживяване след петъчния работен ден.