Размисли след TedxBG

Вчерашният ден премина за мен под знака на TedXBG – конференцията, която вдъхновява младите хора, кара ги да мислят, да мечтаят, да вървят напред. Е, аз не знам къде да причисля себе си – сред младите ли, или сред онези в леко напреднала младост, но и аз се размечтах сериозно след лекциите за безусловната любов, за родителството, за образованието, за пътуванията до Полярния кръг и Хималаите. Лекциите бяха изключително интересни, някои от тях накараха залата да замлъкне тягостно – лекцията на Яна Бюриер Тавание за състоянието на домовете за деца и възрастни с увреждания беше покъртителна, а съм убедена, че дори не показа най-потресаващите примери, на които е станала свидетел по време на разследванията си из тези институции. Как само България сред всички страни от Източния блок остана на това дередже и как само у нас останаха такива чудовищни институции не мога да проумея. Като част от Движение на българските майки, една организация, състояща се изцяло от доброволци, помня колко писма изписахме – и преди и след Могилино, колко протестирахме, колко сигнали за нередности, които срещахме в домовете за деца изпратихме до Агенция за Закрила на Детето, МТСП и т.н. Минаха години и ето, че картината е същата, но придобила още по-брутални краски – докато тези хора продължават да гният в тези институции, от ТВ екрана се лее лъскава сълзливост и благотворителни програми набират средства чрез СМС-и. Сигурно не сме били достатъчно настоятелни. Разумният човек винаги търси вината в себе си и в този смисъл, да, нашето гражданско общество е много виновно, че тези хора все още са в институциите. Няма натиск, няма протести.  Тъжното е, че ние някак тук вътрешно си нямаме уважението – защото ако аз или дори някоя публична личност апелира за подкрепа за тези хора чрез протести, чрез натиск – едва ли ще се задвижите и затичате да протестирате. Но виж ако БиБиСи направи филм, тогава се юрваме през глава кампанийно да спасяваме малкото ни останала чест.

По същия този начин реагираме и на статията на Икономист  “Богатите, бедните и България”, която посочва България като най-тъжното място за живот на света. Всички я цитират, линкват и обсъждат, но иначе какво правим за тъжните ни съседи, колеги, учители, родители…. “Ами такъв ни е живота, сив, какво да направим…?!”, ще кажем и ще продължим…

Съжалявам някак, че вчера на конференцията публиката беше основно от много млади хора – 20-25…, защото смятам, че и предходните поколения – тези, родени през 60-те и 70-те на миналия век имат нужда от вдъхновение и примери как да следват мечтите си, как да се борят с предубежденията, как да продължават да отстояват идеите си. Защо не видях тези хора на ТЕД не знам, но определено ме стресна това.

Официалните видеа от конференцията очаквайте да се появят на http://tedxbg.org/

Етикети:идеи, конференция, tedXbg