За Loop и тъпите им 1000 смс-а

Далеч съм от мисълта да се превръщам в някакъв стожер на морала и да заклеймявам тази или онази реклама като “упадъчна” или твърде “провокативна” да речем. Но мисля, че дори в един лежерен и доста субективен бранш като рекламния например, е редно да има някаква мярка и нещата все пак да се придържат към добрия вкус, колкото и понякога да не ни идва отвътре.

Поводът за нарастващото ми недоволство е ето тази рекламна кампания на Mtel за услугата им Loop, насочена към младежката аудитория до 24г., ако не бъркам. Вкратце, главната героиня Мила започва един експеримент, в който праща смс-и на непознати и след това се среша с тях по софийски заведения.  Причината да праща толкова много смс-и е, че има цели 1000 смс-а и явно се чуди какво да ги прави.

Поразгледах сайта и микса от послания, събран в иначе добре заснетите и пипнати цветово клипчета. Ами да ви кажа, потресох се. Разбирам, че трябва да се говори на езика на таргет аудиторията, че трябва да сме куул, разбирам желанието посланието да стигне до максимален брой млади хора, но безотговорното подтикване на аудиторията да праща смс-и на непознати ме хвърля в джаза. Някой много отворен маркетолог е решил, че така ще избие рибата, намирайки начин да се изразходват 1000та напълно излишни смс-а, давани в Loop. Някой, който въобще не се замисля какви могат да бъдат последиците от това да пращаш смс-и на непознати в днешно време. За капак стилистиката на клипчетата е фриволна и пошла.

Идеята, според авторите е, да се покаже какво може да се случи на един абонат на Loop чрез 1000 смс-а. Заснети са 5 епизода, в които Мила се среща с различни типове по софийски заведения, в които има предварително инсталирани скрити камери, които филмират срещите. Може да изглежда много куул, но съветът ми е: Don’t do this at home! Защото това, което може да ви се случи, пращайки смс-и на непознати със сигурност не се ограничава само до показаното в лъскавите Loop-ски клипчета.

Според анкетата от сайта на Loop, 41% от посетителите са на възраст 14-18 г. Добре бе, колеги, нищо ли по-креативно, не можахте да измислите на тема: “какво да правят децата с тоя глупав Loop”, че решихте да ги насърчавате да пращат смс-и на непознати? То е ясно, че желанието да продадем продукта е на първо място, ама замислете се, че все пак бълвате простотии в публичното пространство и няма да е зле малко по-отговорно да се подхожда към създаването на реклами.

Още една прекрасна реклама на Toyota

Имате ли думи за тази прекрасна реклама на Тойота Приус, създадена от HunterGatherer – известно Ню Йоркско дизайнерско студио. Рекламата е заснета чрез стоп моушън и се базира на популярните в миналото анимационни образователни филмчета и приканва зрителите да поразсъждават над въпроса как е множестеното число на “Prius”.

Още от изключителните работи на студиото можете да намерите тук: http://huntergatherer.net/index.php

Размисли след TedxBG

Вчерашният ден премина за мен под знака на TedXBG – конференцията, която вдъхновява младите хора, кара ги да мислят, да мечтаят, да вървят напред. Е, аз не знам къде да причисля себе си – сред младите ли, или сред онези в леко напреднала младост, но и аз се размечтах сериозно след лекциите за безусловната любов, за родителството, за образованието, за пътуванията до Полярния кръг и Хималаите. Лекциите бяха изключително интересни, някои от тях накараха залата да замлъкне тягостно – лекцията на Яна Бюриер Тавание за състоянието на домовете за деца и възрастни с увреждания беше покъртителна, а съм убедена, че дори не показа най-потресаващите примери, на които е станала свидетел по време на разследванията си из тези институции. Как само България сред всички страни от Източния блок остана на това дередже и как само у нас останаха такива чудовищни институции не мога да проумея. Като част от Движение на българските майки, една организация, състояща се изцяло от доброволци, помня колко писма изписахме – и преди и след Могилино, колко протестирахме, колко сигнали за нередности, които срещахме в домовете за деца изпратихме до Агенция за Закрила на Детето, МТСП и т.н. Минаха години и ето, че картината е същата, но придобила още по-брутални краски – докато тези хора продължават да гният в тези институции, от ТВ екрана се лее лъскава сълзливост и благотворителни програми набират средства чрез СМС-и. Сигурно не сме били достатъчно настоятелни. Разумният човек винаги търси вината в себе си и в този смисъл, да, нашето гражданско общество е много виновно, че тези хора все още са в институциите. Няма натиск, няма протести.  Тъжното е, че ние някак тук вътрешно си нямаме уважението – защото ако аз или дори някоя публична личност апелира за подкрепа за тези хора чрез протести, чрез натиск – едва ли ще се задвижите и затичате да протестирате. Но виж ако БиБиСи направи филм, тогава се юрваме през глава кампанийно да спасяваме малкото ни останала чест.

По същия този начин реагираме и на статията на Икономист  “Богатите, бедните и България”, която посочва България като най-тъжното място за живот на света. Всички я цитират, линкват и обсъждат, но иначе какво правим за тъжните ни съседи, колеги, учители, родители…. “Ами такъв ни е живота, сив, какво да направим…?!”, ще кажем и ще продължим…

Съжалявам някак, че вчера на конференцията публиката беше основно от много млади хора – 20-25…, защото смятам, че и предходните поколения – тези, родени през 60-те и 70-те на миналия век имат нужда от вдъхновение и примери как да следват мечтите си, как да се борят с предубежденията, как да продължават да отстояват идеите си. Защо не видях тези хора на ТЕД не знам, но определено ме стресна това.

Официалните видеа от конференцията очаквайте да се появят на http://tedxbg.org/