Под слънцето на Тоскана

Решихме да заминем за Тоскана на малка фото ваканция. 12 жени+1 мъж:) Наехме къща в сърцето на Тоскана и на 17 април потеглихме от България. Всички митове и легенди, които бях чувала за Италия от рода на: “пиците не струват” и т.н бяха разбити на пух и прах. Италия е прекрасна, а Тоскана е раят на земята. Мястото, където цвета и вкуса са на почит и всички сетива занемяват от кеф. Тоскана е рай и за фотографите, и за чревоугодниците и кулинарите, и за по-културната публика, така да се каже. Ако полянките и ресторантчетата ви дойдат в повече, в което дълбоко се съмнявам, винаги можете да отскочите до Флоренция за доза култура. Нашата група преброди безчет градчета, като всяко следващо ни се струваше по-чаровно и по-фотогенично от предишното: като започнем от Волтерра, минем през Сиена, Сан Джиминяно, Монталчино, Монтепулчано и стигнем чак до екзотичното Вертино.

Почивката в Тоскана не излезе по-скъпо от почивка на българското Черноморие, а както сами се досещате място за сравнение – няма. Къщата, която наехме беше за 14 човека, като сумата, която платихме на човек бе 126 евро + 15 евро (за почистване). Общо 141 евро за 7 нощувки. По 20 евро на нощ на човек! Къщата бе разположена в местността Castellina in Chianti, сред лозови масиви и гори с притичващи сърнички. Напълно оборудвана с домакински уреди, обзаведена в рустикален стил, с басейн и барбекю, все едно току що извадена от страниците на списание Maison&Gourmet например;) Както се казва: влизате, събувате се и все едно цял живот там сте живяли, такова бе усещането.

Пътят до Тоскана изминахме с бус, в който бяхме 8 човека и средно транспортните разходи излязоха по около 80 евро на човек. Този вариант е удобен, тъй като на място можете да обикаляте съседните селца и паланки до безкрай, но пък пътят не е малко – около 1500 км е разстоянието София – Поджибонси. На отиване спахме в Загреб, но на връщане си спестихме нощувката и се прибрахме директно.

Цените в  Тоскана не бих определила като високи, имайки предвид, че в съседното селце похапвахме пици от 6 Евро! Пиците бяха със сигурност най-вкусните, които съм яла през живота си, а майсторът им бе врачанин:)

За тези от вас, които съм успяла да запаля с разказа си, ето и снимки oт нашето прекрасно пътуване. И пак ще се върнем, този път на есен, да помачкаме грозде, да пийнем вино, и пак да поснимаме.

Етикети:пътувания