Блог за нови трендове и стари навици.

Връщам се от MIF3 и бързам да споделя впечатления, докато не са отлетели безвъзвратно. Тази година форумът лично за мен бе леко разочарование. За съжаление нямаше фигура като вдъховителната Сахар Хашеми от миналата година, която да инспирира залата с личната си история  и това, като че ли, беше най-големият пропуск.  За мен този форум трябва да се нарича по-скоро Маркетинг Inspiration Форум, защото една от главните му задачи е може би да вдъхновява рекламните агенции и служителите от маркетинговите отдели на компанните за създаване на нови и разчупени рекламни и маркетингови концепции. Целогодишно работим по планове, следваме стратегиите на компаниите си, работим, така да се каже, по учебник. Затова, в този един ден от годината искаме някой, който така да ни увлече със своята презентация и история, че да преобърне отношението ни към рекламата, към продуктите, които продаваме и най-вече към потребителите, които често не разбираме достатъчно добре и определено подценяваме.

Пръв сред презентаторите бе Кевин Робъртс, Главен изпълнителен директор на Саачи и Саачи, автор на известната книга Lovemarks. Кевин е симпатичен за CEO:) и презентацията му бе на разбираем език. „80% от решенията се базират на емоциите и марките, които ще спечелят са тези, които могат да се приближат най-много до това, което хората чувстват“, каза Кевин, който наблегна на ролята на ирационалнoто и на изживяването, което потребителите предпочитат да купят вместо просто някакакъв продукт. Кевин говори за Мистерията, Чувствеността и Интимността (Mystery, Intimacy and Sensuality), като сърцевината на това, което представляват lovemarks.  Това, което те трябва да създават е безценна стойност, като го правят чрез проникновения относно потребителя и неговите нагласи, проникновения, базиращи се на непрекъснато наблюдение, а не на фокус групи и нагласени зададени въпроси. Всичко това е чудесно и сигурно много вярно, но това, което пропуснах като елемент в неговата презентация бе именно иновацията като такава, защото всички тези неща общо взето вече сме чували на миналогодишните издания на форума, а когато говорим за иновации, очакваме да говорим за най-новото, за това, което се случва днес и утре.

Е, актуалното бе кризата, която вече става една доста досадна тема, особено когато се превърне в предмет на дискусия сред няколко български CEO-та, какъвто бе вторият панел от Форума. За мен (а и за доста от присъстващите в залата) дискусията бе меко казано отегчителна, твърде обща и мрачна. Конкретиката не е силата на българските презентатори определено, някак си все ни е страх може би да кажем нещо лично, да дадем пример от собствените си компании. А без лични примери и истории един презентатор трудно би могъл да бъде интересен на публиката с нещо. Честно да ви кажа , от дискусията на българските CEO-та не съм записала нищо в малкото си тефтерче, толковя вяла и бездушна беше тя. Не може да сме се събрали на Innovation Форум и да правим обобщения от типа на: „Променя се всичко“ и да откриваме топлата вода някак.

Третият оратор бе Мартин Линдстром (http://www.martinlindstrom.com/), който не посвети своята презентация на кризата и като че ли всички си отдъхнаха.  Мартин презентира доста увлекателно и силно, като говори отново за ирационалното и за нзборите, които правим, водени от различни субективни фактори и макар, когато Мартин попита колко души в залата се водят от ирационалното в ежедневната си работа, само десетина човека да вдигнаха ръце, накрая умело успя да ни убеди колко са важни именно нелогичните нагласи и избори, които правим и как водени основно от нашите емоции, избираме марките, които да купуваме.

Мартин даде няколко опорни точки, върху които да се базираме при създаването на продукти, услуги, концепции, а именно:

1. Bundle up (Комбинирайте се)

2. Focus on the young generation

3. Celebrate old values (тук се сетих за ето тази моя публикация от преди една година )

4. Focus

5. Create accessible price points

6. Don’t discount

Авторът на Buyology също така говори за smashing the logo или казано другояче, създаване на брандове, които не се нуждаят от лого, за да бъдат разпознавани и пожелавани от потребителите. Той даде примери с Макдоналдс и Марлборо, които разпознаваме само чрез характерната жълто червена комбинация или пък чрез снимките на каубои. Тук мога да поспоря с него, тъй като в създаването и налагането на тези марки са инвестирани милиони и билиони долари и разбира се, те вече са толкова разпознаваеми, че не се нуждаят от лого. Някак обаче в съвременния свят ми се вижда пълна безмислица да се инвестират милиони в налагането на определена марка с идеята да стане толкова велика, че да можем да се отървем от логото впоследствие. Особено във времена на криза, това ми се вижда направо ерес.

Интересно табло бяха окачили от Саачи и Саачи пред входната врата на Операта, където всеки от участниците във Форума бе поканен да напише любимата си марка. Съжалявам, че не заснех таблото, защото би било наистина интересно да видим кои са любимите марки на българските рекламисти и маркетолози. Мернах марки като Taft, Pallette и Nivea, което ме наведе на мисълта, че бранд мениджърите им са присъствали на събитието, иначе не виждам кой би ги написал доброволно. Е, аз не съм толкова лоялна, но затова пък съм откровена и като любима своя марка написах flickr:) (www.flickr.com)

Решихме да заминем за Тоскана на малка фото ваканция. 12 жени+1 мъж:) Наехме къща в сърцето на Тоскана и на 17 април потеглихме от България. Всички митове и легенди, които бях чувала за Италия от рода на: „пиците не струват“ и т.н бяха разбити на пух и прах. Италия е прекрасна, а Тоскана е раят на земята. Мястото, където цвета и вкуса са на почит и всички сетива занемяват от кеф. Тоскана е рай и за фотографите, и за чревоугодниците и кулинарите, и за по-културната публика, така да се каже. Ако полянките и ресторантчетата ви дойдат в повече, в което дълбоко се съмнявам, винаги можете да отскочите до Флоренция за доза култура. Нашата група преброди безчет градчета, като всяко следващо ни се струваше по-чаровно и по-фотогенично от предишното: като започнем от Волтерра, минем през Сиена, Сан Джиминяно, Монталчино, Монтепулчано и стигнем чак до екзотичното Вертино.

Почивката в Тоскана не излезе по-скъпо от почивка на българското Черноморие, а както сами се досещате място за сравнение – няма. Къщата, която наехме беше за 14 човека, като сумата, която платихме на човек бе 126 евро + 15 евро (за почистване). Общо 141 евро за 7 нощувки. По 20 евро на нощ на човек! Къщата бе разположена в местността Castellina in Chianti, сред лозови масиви и гори с притичващи сърнички. Напълно оборудвана с домакински уреди, обзаведена в рустикален стил, с басейн и барбекю, все едно току що извадена от страниците на списание Maison&Gourmet например;) Както се казва: влизате, събувате се и все едно цял живот там сте живяли, такова бе усещането.

Пътят до Тоскана изминахме с бус, в който бяхме 8 човека и средно транспортните разходи излязоха по около 80 евро на човек. Този вариант е удобен, тъй като на място можете да обикаляте съседните селца и паланки до безкрай, но пък пътят не е малко – около 1500 км е разстоянието София – Поджибонси. На отиване спахме в Загреб, но на връщане си спестихме нощувката и се прибрахме директно.

Цените в  Тоскана не бих определила като високи, имайки предвид, че в съседното селце похапвахме пици от 6 Евро! Пиците бяха със сигурност най-вкусните, които съм яла през живота си, а майсторът им бе врачанин:)

За тези от вас, които съм успяла да запаля с разказа си, ето и снимки oт нашето прекрасно пътуване. И пак ще се върнем, този път на есен, да помачкаме грозде, да пийнем вино, и пак да поснимаме.