Чета днес, че Белоградчишките скали са се изкачили до челното място в класацията Новите 7 чудеса на света. Наистина знаменателна виртуална активност на една шепа българи, които имат достъп до компютър и интернет. И аз гласувах. Обаче като се замисля малко какво означава това всъщност и кефа от това, че сме първи малко се разваля.
Онзи ден писах за статията на Timesonline, разобличаваща отново домовете за деца, лишени от родителски грижи у нас. Покъртителна, много обективна (знам, защото съм ходила в такива домове) и срамна. Но повечето от нас казват: „О, ужас“, попадайки на статията в нета и после цъкат на страницата за Новите 7 чудеса на света и гордо гласуват за Белоградчишките скали. Ще кажете: „Едното няма нищо общо с другото“, но за мен има. Виртуално сме големи куражлии, пишем, гласуваме, подписваме петиции. Реално сме мишки – седим си в топлите офиси пред компютъра, цъкаме из нета и караме на принципа на минималното съпротивление. И гласуваме за Белоградчишките скали (иначе прекрасни наистина), за да докажем на света колко сме велики. Да, гласуваме за природна забележителност, но това е единственият начин да го докажем явно. А велики не сме – щом статии като тази на Тimesonline продължават да излизат и да са чудовищно верни.
Сърбите ни следват по петите, което въобще не ме учудва, все пак и те са балкански субекти и поведението им (виртуално и реално) навярно е подобно на нашия модел. Гранд Каньон е на трето място, забележете. Щатите са с население 306 милиона души, като 73% от тях имат достъп до интернет. Е сигурно медиите не ги занимават ежедневно до кое място е стигнал Гранд Каньона, и не защото медиите в Щатите са много обективни, а защото хората имат по-важни дела за решаване. Защото са взели живота си в ръце доста отдавна и идеята за доказване пред света навярно вече не е толкова вълнуваща за прагматичния американец.
Трогателни са нашите наивност и разпаленост в разговорите над чаша вино или пред монитора, перчим се, замахваме с юмруци, скачаме на бой. А после като се събудим – нищо. Едно голямо нищо.
