Харесва ми блогването поради факта, че можеш да пишеш, а можеш и да мълчиш със седмици без да кажеш нищо. В реалния живот ми е по-трудно някак да мълча – все нещо ломотя, дърдоря и все обсъждам световната неправда с някой. А тук просто си мълча. Често всяка една тема ми изглежда банална, вече описана от друг, споделена, разказана, тривиална. И не ме бива да тегля локуми никак. Искам да напиша НЕЩОТО с 2 параграфа, право в целта да ги закова, не искам да губя ничие време с дълги и обстоятелствени писания – нито моето, нито вашето.
За локумите исках да ви кажа. Помните ли часовете по литература в които трябваше да пишем някакви безумни теми и как на някои съученици просто им идваше отвътре да сътворят 5-6 листа по тема, по която вие едвам сте изсмуквали от пръстите си 2 листа? Локумите винаги са били на почит и все още е така ми се струва. А е толкова досадно да обличаш тезата си (ако въобще имаш такава, де) в куп безмислени думи, да натикваш в нея и около нея някакъв никому ненужен пълнеж, само и само, за да демонстрираш познания. И днес в работата си, когато срещам хора, които презентират нещо простичко със 134 слайда, се сещам за онези съученици – царете на локумите, които никога не успях да разбера. Защо като може да е просто, трябва да е сложно?
Ценя писането заради самото писане, но ненавиждам показното такова. Разграничавам детайлно изпипаните неща по които е работено с часове от скалъпените набързо проекти, облечени в 66 ката думи.
Голяма част от най-добрите рекламни клипове са без думи – само някаква случка, гарнирана с подходяща мелодия и слоган. Най-добрите рекламни слогани са кратките – Just do it(Nike), Impossible is nothing (Adidas), „Got Milk?“ (Milk Board), I love New York (NYC), „Yes we can“ (Obama). В българските рекламни клипове обаче цари една непрестанна логорея – или някакви безумни диалози ще се водят или авторите са се почувствали длъжни да обяснят действието с повечко думи, да не би някой да не разбере засуканото послание. Ами защо сте го засукали така това послание, аджеба, че да се нуждае от обяснителен и напоителен войсовър ?
А краткостта може да бъде и доста забавна, btw. Днес до мен достигна следния мейл от началник до неговия подчинен:
„Проверка, мерки, доклад – спешно!“
Край на цитата. Край на локумите;)
