За тях ще иде реч сега. Накратко: това са майки, чийто мироглед не се простира нито до добре сготвената вечеря, написаните домашни и изгладената купчина ризи, нито до шеметната кариера в лъскав офис. Те са широко скроени съвременни жени, които рисуват, пишат, снимат, отглеждат цветя, владеят Фотошоп, правят бижута или пък овладяват изкуството на бедните, наречено декупаж. Не, не съм си ги измислила, истински са и ги познавам. Подвизават се тук: http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=52.0 и на други интересни места в нета.

Поколението на нашите майки бе лишено от думата „хоби“ някак си. Не, не че думата е била забранена в онези години, но просто някак нито по-затвореното ежедневие, нито проспериращия соц, в който те са живели, са предразполагали жените (или мъжете) да имат свое хоби. Не мога да твърдя, че това е 100% така, но ми се струва, че това е времето, което не само е убило частната инициатива в икономически план, но и в много много личен план. Огромна рядкост са жените в България над 50г, които имат свое хоби. Като изключим отглеждането на фикус като хоби или пък три завършени и още дузина недовършени гоблена, повечето от нашите майки просто нямат хобита. А вярвам, че хобитата са жизнеутвърждаващи, пълни с добра енергия и сила.

Затова съм щастлива, че открих Фотографките от тема „Фотография“ във форума на БГ-Мамма – млади и готини жени без които сигурно нямаше да успея да задържа зародилия се в мен интерес към фотографията. С тях не просто снимаме, а сме на една вълна – нещо, което смятам за много важно в живота – да имаш около себе си хора, които споделят твоите интереси и виждания за нещата. Повечето от тях са и майки, и работещи жени. И снимат фантастично! Но стига с рекламата;)

Мисля, че интернет помогна за завръщането на хобитата по нашите земи. Защото сега знаем, че винаги можем да намерим информация, да попитаме в някой форум, да намерим сродни души. После пък пак онлайн, да покажем плодовете на хобито (а защо не и оффлайн), да получим одобрение, да дадем нашето експертно мнение и ние.

Та, така, измислих им име на тези майки – сродни души, чиято манджа, често може да загори заради някой прекрасен фото-момент, който не бива да бъде пропуснат или заради някоя картина, която „ей сегичка трябва да бъде довършена“. Майки с добавена стойност;)