На Захари Карабашлиев. Прочетете я, хора. Отдавна книга не ме е разплаквала. Глътнах я на един дъх днес, просто не ме остави. Има голяма доза носталгия в нея, примесена с любов, фотография, екшън, телеграфен изключително приятен стил и интересна развръзка. Ако сте запален и по фотографията, съвсем ще ви пасне.
Позволявам си да препиша два-три пасажа само:
“- от теб искам сега да стоиш много неподвижно…само около 15 секунди.
- така?
- да, правя тази снимка на много бавна скорост
-защо?
-защото вярвам, че колкото по-дълго държа блендата отворена, толкова повече живот влиза в негатива.”
……………
“Зарекох се също никога да не си губя времето с измислени преварти и нагласени бунтове. Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията.”
………..
“Красотата на всяка снимка, Стела, се крие в разработките на средните и стoйности, в сивото. Черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо… недоразвит. Детайлите обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности.”
Интервю с автора: http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=3347
декември 27, 2008 at 5:42 pm
Прочетох интервюто на автора. Пише, че би се срамувал дъщеря му и майка му да прочетат романа му. Аз съм на 36 г. и само при мисълта дъщеря ми да го прочете също ме побиват тръпки. Авторът е много комерсиален, това се усеща, но му препоръчвам да спре до тук. Романът не завършен и съжалявам но лъха на пошлост през по-голяма част.
януари 19, 2009 at 7:53 am
Кощунствено смешен и жалък роман. Авторът пише в своето интервю, че вече е преминало времето на Достоевски и Тостой! Аз питам, а може би е дошло неговото време – това на пошлоста и псувните, които той толкова цветущо използва в книгата си?! д-р Н. Петев