Има думи и фрази, които ни описват много точно. От време на време висейки в някое задръстване се сещам за тях. Днес си мислех за един готин лаф, който описва българина много точно: “Най-ме е страх да не се мина и да не настина”.
Толкова е право в целта, авторът на израза явно е бил доста проницателен.
Откриха нов магазин в Драгалевци – Фантастико, голям магазин със сравнително голям паркинг, който се състои от открита и закрита част. Втората е разположена под магазина, много удобно се паркира там, има рампа за колички водеща от паркинга до входа на магазина. На открития паркинг е пълно с коли, тъпчат се като сардели, изчакват се за места, все едно пари им дават да спират там точно. И колкото по-близо до входа паркираш, толкова по-доволен се чувстваш някак. А долу – огромен прекрасен паркинг без нито една кола. Кеф. Но ние по правило обичаме да си се бутаме и да сме сигурни, че не сме се минали.
Онзи ден една приятелка летя с Wizz air до Варна. На тръгване, слизайки от бусчето към стълбичката на самолета, присъствала на най-невероятната навалица от бутащи се и напиращи хора, все едно местата в самолета ей сега ще свършат.
Много ни е страх да не се минем просто:) Какво да ни правиш…
юли 30, 2008 at 1:43 pm
А! Е, на т`ва му викам пост! Колко си права, ако знаеш! Една от любимите ми фрази от типа народни мъдрости. Това е то нашичкия – може да е преял, но гадна фафличка или мазен салам на клечка за зъби от промоциите на Билла не отказва. Ех, социологияяяяя, ще кажа аз, социология….. То пък аз какво ли друго бих казала
)))
август 14, 2008 at 6:52 pm
Хм, всеки има рефлекс да не се мине, но те биват различни и показателно е българската нагласа за страх от минаване каква е. Изглежда физически тип минаване по повод влизане в затворено място (т.е. овчи).
август 31, 2008 at 1:49 pm
Надявам се да нямаш против, сложиш линк към тази статия в manisha.blog.bg