Току що ми изпратиха линк с наградените в Кан прес реклами.

Спечелилата Сребърен Лъв прес реклама http://www.canneslions.com/winners/press/win_3_3_01381.htm

е със заглавие:

„ЗАЩО НИКОГА ДА НЕ КУПУВАМЕ РИЗИ, УШИТИ ОТ БЪЛГАРИН”

Поглеждам я, отмествам поглед, не вярвам на очите си, наистина. Рекламата е на Herringbone, марка ризи от висок клас. Печатната реклама е семпла и се състои от няколко черно бели фотографии, които показват фини ръце и детайли от въпросните ризи. На една от фотографиите са показани мъже от началото на миналия век в неугледен и мръсен вид, а текстът под снимката гласи: „Български haute couture”. Без коментар.

 

Чета текста на рекламата:

„Ризите, шити на ръка са толкова добри, колкото ръцете, които ги шият. Ето защо точно Хенри Бувоа е нашият главен шивач.

С обиколка на ръката 6 см, само неговата ръка е подходяща да ушие риза с не по-малко от 11 347 шева, които свързват нейните 19 части.

Хенри е от Франция, нация с малки и фини ръце. Известни са с изтънчени дейности като гравиране и свирене на флейта. Тази генетична предпоставка показва защо французите са прочути със създаването на фини модни облекла, а не например със зидарска дейност.

Ето защо българите не са известни със своите шивашки умения, тъй като пръстите им са дебели като салам.

Никога не купувайте риза, шита от българин. За най-фини детайли винаги купувайте ризи, правени от шивачи с малки ръце.

И няма шивач на света с по-малки ръце от нашия Хенри.”

 

Заболя ме, признавам. После видях, че рекламата дори е удостоена със Сребърен лъв. Ужас. Къде дреме българската делегация там, АРА, журналисти и всякакви коктейлни особи, посетили височайшото рекламно събитие.

 

Рекламата е дело на M&C SAATCHI, Sydney,AUSTRALIA.

 

Сетих се как в зората на ICQ, попаднах на някакъв австралиец, който ме пита от къде съм и след като разбра, ми писа: „Bulgaria. Where is that? Sounds bulgy”. Bulgy на английски означава подут, надут. Предполагам точно тази асоциация са използвали австралийските криейтиви и затова са избрали точно България за по-голяма образност в тази реклама, която по моему дори не е добра. Създателите на рекламата ще оправдая с невежество и провинциално мислене на световно ниво. Няма как да знаят какви шевици правим ние българите, как бродираме, българската бродерия е известна със своите фини детайли. Толкова си могат хората явно.

 

Как обаче тази реклама е могла да заслужи Сребърен Лъв в категория печатна реклама не мога да си обясня. Очевидно в нея има обида, при това не малка, към нация член на ЕС. Как е допусната, как е спечелила? И защо никой досега не е вдигнал шум по въпроса? И ако този шум вероятно няма да доведе до нищо съществено, поне би могъл да предизвика скандал, така че, австралийските и други криейтиви по света разберат малко повече и за българския лют нрав, та поне следващия път основната ни характеристика да не бъдат дебелите като кебапчета пръсти.

ПП. Сетих се и за филма Борат и как разсъждавайки за реакцията на Казахстан си казвах: „Няма лоша реклама“. Да бе, да –  няма друг път. Ама на чужд гръб и 100 тояги са малко;)