май 2008


Вторият Marketing Innovation Forum, организиран от вестник Капитал, отново събра в Народния театър български маркетолози (нелюбима дума), рекламисти, дизайнери, хора от медийните среди и редови чиновници.

Това бе и едно от най-очакваните събития тази пролет след успеха на миналогодишния форум с лектори Серджо Зийман, Лари Хокман и Гай Кавазаки. Тази година организаторите бяха поканили Сахар Хашеми, Питър Дрейпър, Джей Конрад Левинсън и Шон Корнуел – имена, които предвещаваха един интересен ден. Организацията на мероприятието не се отличаваше с особена стегнатост, презентациите закъсняваха, а паузите се проточваха повече от необходимото. Но да кажем, че това е било време за social networking и да продължим нататък.

 

Първа сред презентаторите бе вдъхновителката Сахар Хашеми, създател на Coffee Republic. Тя определено зареди залата с историята на своя живот и приказката за съзадаването на Coffee Republic. Историята, която поднесе беше земна и в същото време наистина вдъхновяваща, залата попиваше всяка нейна дума и задремалият предприемачески дух на българските маркетолози може би бе поразбуден в този момент. Слушах историята на Сахар и се чудех дали в този момент присъстващите в залата се чудят как да приложат малките истини от нея в големите компании, за които работят понастоящем, или чертаят планове как да започнат свой собствен бизнес и да повторят историята на приказната Сахар и нейната одисея с аромат на кафе.

Сахар бе презентаторът, който изпълни денят с вдъхновение, моят фаворит! Форумът определено би могъл да носи името Marketing Inspiration Forum, при наличието на презентатори като нея.

 

Последва презентацията на Питър Дрейпър, бивш Маркетинг Директор на Манчестър Юнайтед. Г-н Дрейпър направи добра презентация на интересна тема: Маркетинг иновации чрез спорта, като говори по-конкретно за спонсорствата на спортни събития и новия вид партньорство между спонсорите и организаторите на събития. Лекторът предизвика много въпроси от участниците, както заради впечатляващото си CV, така и заради голямата популярност на марката Манчестър Юнайтед. Да се грижиш за passion brand като този може и да изглежда вълнуваща и лесна задача на първо четене, но всъщност май не е съвсем така.

 

Следобедните презентатори поприспаха аудиторията за съжаление. Бащата на guerilla маркетинга, Джей Конрад Левинсън изнесе доста академична презентация, в стил „лектор пред студенти”. Съветите му звучаха сухо и леко ретро, съвременният guerilla marketing борави и с по-иновативни подходи от представените от него. Нямаше примери, нямаше success stories, а просто теоретично изброяване на опорни точки върху които се базира guerilla marketing-a в стил проповед. „Рекламата е мъртва”, а това вече сме го чували много пъти. Времето не достигна на г-н Левинсън, а и презентацията бе доста монотонна като цяло. Очаквах повече от този лектор наистина.

 

Шон Корнуел, продуктов мениджър на Google за Европа, беше възпрепятстван и присъства в залата чрез видеозапис на своята презентация.  Шон Корнуел постави интересни за мен въпроси за размисъл. Като цяло неговата лекция разискваше нарастващата сила на интернет маректинга и неговите разклонения. Търсенето на информация, комуникацията, общуването, споделянето и забавлението като основни аспекти на онлайн потреблението бяха разгледани заедно с маркетинг възможностите, които те предоставят за представяне на продуктите или услугите ни. През следващите няколко години се очаква забавлението и общуването в онлайн общества да нарасне значително като процент от интернет потреблението като цяло, прогнозира Шон Корнуел. Със сигурност ще се случи, а ние като маркетолози, трябва да сме там, за да търсим начините за представянето на продуктите ни на точното място и в точния момент (Launch fast and often).

Презентацията на Шон можеше да бъде по-добре структурирана и поднесена, но леко скучноватия тон може би се дължеше на липсата на жива връзка.

 

Трябва да призная, че останах неприятно изненадана от отегчени и забързани колеги, които по средата на последната презентация започнаха да напускат залата. Не всеки ден слушате презентатор от Google, колеги, а и най-вероятно работодателите ви са платили не малка такса, за да обогатите своите знания по темата. Съжалявам, нямаше да го спомена, ако не беше доста масово измъкването „по чиновнически” от залата накрая, но просто не можах да се сдържа. Следващият път си вземете day off.

 

И още нещо – дали някой ден ще се изправи пред нас някой българин, успешен колкото Сахар Хашеми и така простичко и увлекателно ще разкаже историята на своя живот? Бихме ли му повярвали, така както се доверихме на нея, или ще потърсим под вола теле и ще се усмихнем скептично? А историята на този човек може да започне ето така:

„През май 2008ма година една среща със Сахар Хашеми в Народния театър, в София, преобърна живота ми….”

 

 

 

 

 

 

 

Тези дни е модерно да се мрънка празнично. Няма да мрънкам, а ще споделя какво видях в празничното оффлайн и онлайн пространство тези дни:

1. Празна и приятна София. Точно такава каквато я харесвам! Останах в София за празниците и не съжалявам, че не се набутах в празничните тълпи, задръстили магистралите и граничните пропусквателни пунктове.

2. В интернет също цареше затишие, с изключение на блогъри, мрънкащи за дългите празници и как имали ужасно много работа, но държавата излязла в почивка и нищо не могли да свършат и так дале, и так дале. Хора, починете си. Само тук и сега може да ви се случи. Не съм работохолик и не разбирам много това мрънкане, но както се казва: това е положението.

3. Самотни хора, потънали в депресия заради празниците. Тях разбирам повече, наистина е ужасно да си сам по празниците. Това може да си е направо нова пазарна ниша - да се отвори клуб за празнични забавления и събирания за хора, останали сами в живота (Работно време: нон стоп по празниците).

4. Депресирани татковци, излязли с децата си на следобедна празнична разходка. Един такъв татко ми направи силно впечатление вчера в градинката на Сити Център София. 5-годишният му син вилнееше с моя на детската площадка, а таткото седнал на една пейка и вперил поглед във върха на обувките си, не погледна детето за миг дори. Седеше така приведен напред в продължение на половин час без да помръдне. Дано е било само празнична депресия и нищо по-сериозно.

5. МОЛ-ът беше пълен с хора, с майки с деца, с тийнейджъри. Избягали от скуката, те се бяха приютили в МОЛ-а и кръстосваха задушните етажи с бясна скорост. Това забавление също е от нещата, които не разбирам. Поне засега.

6. Видях голяма група тийнейджъри с огромни раници, седнали на ресторанта до водопадът на гара Бов. Адски готина гледка! А местността около Лакатник е приказна. Признавам, не бях ходила, ако и вие не сте - отидете, супер близо до София е, а е направо друг свят.

Сега очаквам утрешния ден, че и на мен малко ми писна от бездействие :)